Текстът е публикуван в книгата „Захари Стоянов – Непознати страници, т. 2, Съединението“ издадена от издателство „Иван Д. Данов“, 1995 г., стр. 95-96
БРАТИЯ БЪЛГАРЕ!
От старо време още, от царуването на нашите славни царйове: Крума, Бориса и Симеона, не е била такава минута, в която тъй тържествено да гърми името на българина! Днес това име се слави и произнася с гордост и уважение от всички народи, без разлика на вяра и народност.
Ако в Москва, Петербург, Прага, Загреб, Цетина, Белград и Варшава се чуват гласове: славянството тържествува, то в Лондон, Париж, Берлин и Виена не по-малко ликуват приятелите на свободата, прогреса и цивилизацията. Всеки ни завижда, всички ни хвалят и насърчават за извършеното дело, цял свят ни ръкоплещи!
Започнатото ваше свято и заветно дело се състои от три най-главни акта: събарянието на полутурското правителство, запазванието тишината до пристигането на наший герой Александър I-й, опълчванието ни на бойното поле против неприятелските войски, с които ни предстои да делим мегдан!
Първите два акта са извършени бляскаво. Остава третий и последний.
Има се надежда, и надежда доста положителна, че делото ще се свърши пукванието ни на една пушка. Но ний не трябва да забравяме, че днешният век е век на грубия материализъм и че следователно, тая надежда може твърде лесно да рухне под натиска на чужди някакви интереси. Ето защо ний се обръщаме към Вас и Ви каним да се притечете под родното знаме, толкоз геройски и патриотически развято от Негово Величество любимия ни княз.
В трудната борба, която ни предстои, нас ни съпровожда съчувствието и поддръжката на всичко честно и свободомисляще в двата края на света. Помнете само, че това съчувствие и поддръжка ни се оказват, защото ний започнахме делото самостоятелно и го извършихме със свои собствени сили – с български мишци. Това обстоятелство ни дава ясно да разберем, че само ония народи имат право на светло бъдеще, които разчитат на собствените си средства. Чуждата помощ, от гдето и да е тя, не може да бъде случайна. Всякога тя се дава срещу известни тайни расчоти, които рано или късно излизат на бял свят...
Прочее, напред! Напред юнашки към края на святото дело, без да очаквате благодеянието и покровителството на чуждите хора!...
З. Стоянов
Д. Ризов
