Сайтът на Йордан Палежев

Сайтът на Йордан Палежев

Iordan Palezhev's website

100 години от рождението на Валери Петров

      ВОДЕН КРЪГ

      В знак на уважение – заради естетиката му – през 1968 година написвам студията „Безрайните кръгове на камъчето, хвърлено във водата (Асоциациите у Валери Петров)”.
      Извънредно събитие в живота на писателите става повод три години по-късно, когато вече не съм в София, да се върна към Водния кръг. За един словесен портрет:

       Не помня вече кой ме причини:
       лист ли от върба крайбрежна,
       камък на скучаещо дете
       или праведник, пристъпващ по вълните.
       Воден кръг съм аз, клоун във реката.
       Ето, грабвам слънчев лъч
       и разкъсвам всички паяжини.
       После мятам смешен ореол
       над главата на умиращ дънер...

       И като поанта:

       Брегове не мога да руша.
       Знам, ще скочат срещу мене
       обитателите в тях.
       Но вълна все пак съм аз,
       вик, във колелце макар затворен.

      Това е моят воден кръг, запомнен от детството ми и пренесен – имам това съзнание – върху всички реки по света.

      Посвещавам стихотворението на Валери Петров. За повод ми служи писателското събрание, на което се гласува телеграма до Нобеловия комитет срещу присъдената награда на Александър Солженицин. Там Валери Петров, заедно с Гочо Гочев, Христо Ганев, Марко Ганчев и Благой Дкмитров надават своя „вик, в колелце макар затворен”.

       P.S., 1995.

       1971. Валери Петров в немилост. Така съм го портретувал тогава. Затова в ново време, в два или три случая, виждайки го официално възславен, посягам към телефона да му се обадя.

      /Из „Тихата инквизиция. Софийски етюди“, 2009/

      Повече за Валери Петров може да прочетете тук.





ПОСВЕЩЕНИЯ


В СКАЛНАТА ЦЪРКВА

               На Атанас Далчев

Да бяхме тръгнали по-рано:
преди пороите да дойдат,
                              иманярите и киселявите мъгли!
Стопили са се всички багри тук -
                              ведно с Исуса и Пилата,
единствен Юда по олющения свод пълзи.

През процепа промушваме се ние, грешните,
а ти - с тревога гледам - спущаш се едвам.
Пред теб отворът сякаш станал бе по-тесен,
вместо да се помръдне цялата скала.

с. Иваново, октомври 1975

ПРАШИНКА

               На Александър Геров

Прашинка малка съм
и отдалече идвам -
преди създаването на вселената.
О, как ме мамеше бушуващият хаос
в ядро на нечия звезда да вляза.
След туй и Бог помъчи се лукаво
в калта -
               за първия човек -
                              да ме замеси.

И оттогава някой все ме приобщава:
и облакът, понечил за затвори
зеницата на планината,
и ученият, който сътворява
убийствени прашинки за земята.

Аз искам гълъб бял да бъда,
по двора на света да хвъркам.
Не зная само
                              веществото мое
дали ще ми достигне.

1970

ПОДТИЧВА ТОЙ…

               На Радой Ралин

Подтичва той (синът Езопов):
с брадичката си рядка,
с чувала хляб на рамо.

Запомнил е, че другите
товар по-тежък носят.
И вече толкова столетия
минава между тях, присяда.
Съвет за всекиго си има:
за този, който се е влюбил,
за болния, останал без надежда.
Бездомник в жилището свое настанява
(а онзи мисли как да го обсеби).
Лукави люде го обграждат,
той мъдри случки им разказва...

Улисан, доверчив - не забелязва,
че все по-рядко идват
за хляб да го попитат.

1967

Йордан Палежев