За авторa и поезията му
Йордан Палежев се представя в списание "Пламък" с един цикъл от крайно интересни стихотворения. Във всяко стихотворение са забити като гвоздеи една идея, един образ, едно сравнение. Той вижда паяка като отвес, прилепа като мишка през деня и като пулсиращо сърце през нощта. Този път на обрисуване досега е характерен само за него и това е гаранция за неговото творческо развитие.
Палежев е много самобитен и оригинален и в идеен аспект.
Александър Геров
Стихотворенията "Воден кръг", "Прашинка" и "В скалната църква" са постижения, а не само указателни знаци в каква посока авторът ще търси себе си. За мене е озарение този "вик, във колелце макар затворен". И този страх на прашинката: "Не зная само веществото мое дали ще ми достигне". А в края на стихотворението "В скалната църква" звучи едновременно и удивление, и упрек, но и приемане на съдбата, която няма да отмества скалите по пътя на поета, а дори ще стеснява отворите, през които той трябва да мине. Просветлената готовност на автора за тоя път, внушена ни безспорно по поетичен начин, ни кара да вярваме, че той няма да престане да върви по него.
Марко Ганчев
Палежев дискретно прониква в неясното, след което идва неговата ясна мисъл, облечена в твърде интересна образност. Много от стихотворенията на поета са алегорични цялости, зад чиято символика се крие мислещият човек от нашата съвременност. Не трябва много труд, за да разберем, че този "Воден кръг", за който "разказва" авторът, е поетически образ на една човешка позиция. В подобен план е изградено и стихотворението "Прашинка", което също издава овладения, но категоричен патос на младия поет. И когато стигнем до завършека на цитираната, ние сякаш още веднъж срещаме съмнението, което носим в душите си: дали ще ни стигнат силите и мъдростта да опазим човешкото и доброто в нашето "аз".
Божидар Кунчев, Пламък, кн. 5, 1978
От всичко може да се прави поезия, но как и какво ще се извлече от това "всичко" е по силите само на тоя, който не прави, а създава. Творбите на Йордан Палежев могат да имат за първопричина прашинката, събрала веществото на вселената, перото от крилете на Икар, никнещо "едно на век", или вярата в мощта на твореца, пред който е малко да се разтвори планината. Те нямат за цел да срутят бреговете на спокойствието, а да ги преминат и достигнат далечното "отвъд", където материалното губи очертанията си и вечното очакване на слънчевия процеп сближава хора и дървета, зверове и птици.
...Темата за привидния хаос се съдържа в стихотворението "Слънчев ден". Така природата гради съвършенството, което паякът измерва със своята паяжина. Но привидното несъвършенство е характерно за всяко творчество, което трябва да остави нещо, да вълнува и след възприемането му.
Веселин Тачев, Светлоструй, бр. 12, 1987
Палежев търси трайните състояния на живота, а не менливите му отблясъци чрез одухотворен размисъл над заобикалящия го свят. Предметнозрима и изчистена е "темата" на всяка творба, намерила място в стихосбирката. А както отделното стихотворение, така и цялата книга се налагат със своята усложнена и богата метафоричност. Дори и конкретното заговорва с езика на обобщаващото.
Не съм сигурен дали има вложен автобиографизъм в стихотворението "Древно". Но ако го има, той определя същината и на "Прашинка", "Воден кръг", Речно камъче", а също и на "Подтичва той...".
Така осъзнаваме онова, което е крепило автора през годините. Светът на цялата стихосбирка идва да го разкрие именно в тази широта на превъплъщенията на авторовото "аз" като психология и тревога, като упование в предметно-земните неща, но и в общоутвърдените символи на човешкия дух ("Икар", "Орлето", "Кой ли камъка...").
Иван Радев, Литературен фронт, бр. 3, 1988
В стиховете на Йордан Палежев е намерила отражение атмосферата на съществуване в принудителна анонимност. Тази атмосфера е проникнала в емоционалния и мисловен свят на лирическия герой и определя по-широката сфера на неговите преживявания. И наистина, цялата тази скритост, творенето в невидимост стават метафора и на природния свят в неговия градеж и усъвършенствуване. Палежев е дал израз на този въпрос в стихотворението "Слънчев ден".
...Всеки, който разглежда "Слънчев процеп", ще се почувствува задължен да отговори на въпроса: "Има ли в нея някакво влияние от Атанас Далчев?" На редица места младият автор е дал израз на преклонението си пред големия наш поет. Посветил му е едно от най-хубавите си стихотворения "В скалната църква". Цикълът "Париж" ни препраща към едноименната стихосбирка на Далчев, а в стихотворение с прозрачното заглавие "Видение на Ке Волтер" съвсем определено казва:
Съзрах човек, когото толкова обичам...
Усмихваше се Далчев иззад очилата.
Струва ми се, че Палежев е усвоил от Далчев два по-общи урока: нравствената устойчивост и търпението и умението да се вглежда в живота, какъвто е. ...Но различно от Далчев той обича малко повече недоизказаността и полага усилия да изгражда своята поетика в тази насока.
Здравко Недков, Пламък, кн. 7, 1988
В "Поетика на пространството" Гастон Башлар казва: "Поет е този, който опознава, тоест трансцендира, отива оттатък видимостта на нещата и назовава това, което опознава". Най-хубавото в "Мълком" защитава в максимална степен основателността на констатираното от Башлар. След като осъществява толкова успешно прехода си към другата, навярно по-същностната, видимост на нещата, поетът пак избягва да бъде еднозначен, защото, както казва в своите чудесни "Скални фрески", "Кой знае, кой знае...". Много от стихотворенията му са наситени с недоизказаност, загатваща магическата безпределност и неопределеност на света около нас и в нас. Ако гущерчето от "Фрагмент", което срича буквите по зида, олицетворява света на живото и мъртвото като тайнство, споделеното в "Спомен за баща ми" е славослов на скритата в живота и природата мъдрост, според която "за всичко място тук е отредено".
Ако Палежев има проницателен поглед, с който разчита знаците на предметите, въобще на нещата, а доказателство за това е също и стихотворението "Кафене Лотрек", той има и поглед, преобразяващ обикновеното в поезия. Какво друго са неговите "велосипедисти" от едноименното стихотворение, ако не преоткриване на познатото като една магия.
...Бих прибавил и умението му да изразява сдържано, но заради вътрешната енергия на словото достатъчно въздействащо онези свои чувства и мисли, възникнали във връзка с драматичните събития от настоящето и миналото. Това проличава в стихотворения като "Мостчето", "Август 68-ма", "Ян Палах" и особено много в една такава творба като "В памет на Александър Жендов".
Обстоятелствата, при които ни се случи да живеем толкова години, накараха мнозина да забравят, че изкуството е не само естетика, но и морал. ...Онова, в което е вярвал през тези години авторът на "Мълком", е станало сърцевина на поезията му. Иначе нямаше да се появят стихотворенията му за Александър Геров и Радой Ралин, нямаше да ги има и неговите "Видения на Ке Волтер" с образа на Атанас Далчев в тях.
Божидар Кунчев, Литературен форум, бр. 28, 1992
Всъщност, ако много от стиховете на Палежев поначало наподобяват стенописи от порутени прастари църкви, то в цикъла, за мен поемата, "Пещерни фрески" това е доведено до крайност. Във всичките "фрески" има достатъчно храна за въображението ни, аз дори не искам да кажа моето тълкуване, за да не ви лиша от удоволствието да пофантазирате. Все пак...
...Връщам се на първия стих. Ами разбира се, и тук е същото: от едната страна - слънцето, камъка, гущерът, от другата - гласът на детето. А от третата...
От третата страна са фреските. Изкуството, извънбрачното дете на вечността и мига. Начинът да продължим да съществуваме след свършека на мига.
Константин Терзиев, Литературен вестник, бр. 3, 1993
Създавани в периода 1965-80, когато в литературата ни беше очертан ясен друм и подозрително се гледаше на всеки, който си позволеше да кривне от него, "скалните приписки" на Палежев са съпротива на официозността, на колективистичната еуфория. Те са жест на самосъхранение на индивидуалността, като опората на тази "другост" е в примера на Атанас Далчев. Както суетата не блазнеше Далчев, така и Палежев, дамгосан за инакомислие и обречен да е в публична изолация, търси в словото, от една страна, душевно равновесие, а от друга, за него това е територията, в която личността се изявява в еманацията на духовността си, в най-чистите си и благородни измерения. Във време на тотални компромиси тук и най-дребният флирт с конюнктурата е недопустим грях.
Атанас Свиленов, Демокрация, бр. 162, 1998
Палежев мисли и премисля стародавните неща с нагласата си на човек, който знае смисъла на традицията и културата. Посланията на отминалото той пречупва през призмата на една чувствителност, където има толкова благоговение, но и толкова болка, защото продължаваме да бъдем жалките поданици на един свят, лишен от свещеното. От стиховете му напира натрапчивата мисъл дали спасението ни е възможно, дали най-сетне няма да бъдат очертани границите на доброто и злото. Изповяданото от него се разполага между благослова, за който пише в едно от стихотворенията си, и онова многократно изстрадано "Проклятие" над човешкия род, осъден да бъде съвършен и така жалко пропилял съвършенството си.
В контекста на цялата книга "вестта от Бога" означава и нещо повече. Тя е самият смисъл на божественото, което се съхранява в изкуството, в най-добрите творения на човешката история. На този смисъл не трябва да изневеряваме.
Божидар Кунчев, Литературен форум, бр. 33, 1998
Да съхраниш истините за абсурдните порядки в една полифобийна действителност, каквато беше тоталитарната, е необходимо не само талант, търпение, сизифовска упоритост, но и обричане в името на безкористната, на същинската поезия. В продължение на няколко десетилетия Палежев се стремеше с неимоверни усилия да проникне през тъмните облачни масиви на нормативната естетика от недалечното минало, за да разпръсне искрите на свободолюбието, да защити правото на избор в духовния живот на хората.
... Най-безпощадна бе тоталитарната цензура и овластената критика към сатириците, сред които в ранното си творчество беше и Йордан Палежев. „Хайката за другомислещи” от средата на 60-те години на миналия век бе последвана от всевъзможни превантивни методи и средства за безпроблемно прокарване на „Априлската линия” на Партията, възпявана от най-преданите на режима творци, удостоявани и тогава, и днес с най-високите държавни отличия.
... Поезията на Йордан Палежев е подчертано метафорична, но той възлага на метафората не структурални, а предимно концептуални функции. Палежев използва метафората не толкова като компонент на изграждане на поетичната творба (и като такъв в някои случаи), но най-вече като цялостно внушение, като концепция. Затова би могло да се каже, че поезията на Йордан Палежев е концептуално метафорична, което се отдава на малко творци в литературата, един от които е Атанас Далчев, емблематично име в българската поезия в това отношение.
Тъй като и други литературни критици са писали за някои нюанси в поезията на Йордан Палежев, присъщи за натюрела на Атанас Далчев, аз бих направил едно уточнение, за да изтъкна различието между двамата поети в привидно общото по отношение на образната им система и стилистика. Характерна за поетиката на Атанас Далчев е предметно-образната система, а тази на Палежев бих определил като витално-образна. Лиричният субект на Далчев е твърде алиениран, докато този на Палежев се стреми да се социализира с цялата жива природа в света.
Марко Илиев, Литературен Вестник, бр. 23, 2012
Рецензия за книгата „Йордан Палежев, представен от Здравко Недков и Божидар Кунчев. Стихотворения“.
