Вестник „Софийски университет“,
бр. 7 (177), 27 април 1968
ВАСИЛ ИВАНОВ
„... И едва столетия по-късно имагинерните числа бяха дефинирани като сбор от реални числа, свързани в определен ред...“
Представяме ви три графики на художника Васил Иванов (за съжаление, известен повече в чужбина, отколкото у нас). Основен мотив в тях и в множеството други картини на художника е Човекът и пространството: човекът сякаш на прага на пространството (1); човекът и космическото съоръжение до него (2); човекът и лиричните светлинни фигури до него (3). Само условно можем да наречем тези рисунки космически, защото и фигурите, и разположението им една към друга е съгласно земните пропорции.
На нас винаги са ни показвали само жизнерадостни космонавти, но на мене ми се струва, че тези хора са много по-тъжни от нас*. Страшно е това – да усетиш безкрая... Макар и стигнали дотам не с мефистофелова помощ, а с напълно порядъчни технически средства, тези хора остават да носят онази фаустова обреченост... Ето този иначе властен човек на преден план или другата графика, която има малко ироничен оттенък – игривите светлинни фигури и тъжният самотен човек сред тях...
Ренесансът наложи жизнения, реален образ в изкуството, но подтисна абстракцията. Може би новият, техническият Ренесанс ще изравни съотношението...
Цитираните думи в началото на тази бележка са на Луи Арагон от една негова статия срещу вулгарния реализъм за нов експериментален реализъм. Мислим, че те подхождат за графичните творби на Васил Иванов.
Йор. ПАЛЕЖЕВ
*Бележка – 2019. Преди месец е загинал космонавтът Юрий Гагарин.
