Русе, 2 ноември 1944 г.

70 години от смъртта
на Тонка Никола Обретенова
и нейния съпруг Нико Просеничков

Йордан Палежев

ПРИБЕЖИЩЕ НА АПОСТОЛИ

Символи и светотатства

Навярно Бог е отредил: с разположението - на самия бряг на Дунава, в самия край на поробеното отечество, и с дейността на многобройните обитатели - постоянни и приходящи, тази скромна къща и нейната стопанка да бъдат символи на изгряващата свобода.

Мнозина поборници са идвали тук да търсят спасение и още мнозина са се подготвяли за достойна гибел в името на България. Съдено е било само Левски да не дойде.
Дотук е святостта. Нататък са светотатствата.

Питат ли потомствата къде са надгробните камъни на комитите, поръчани и набавени от Баба Тонка? - Изкрадени след Освобождението. Къде е нейната къща? - Съборена след смъртта ù по градоустройствени причини. Къде е внучката ù Тонка Никола Обретенова-Просеничкова? - Убита без съд и присъда заедно със съпруга си на 2 ноември 1944 година. С неиздирени кости и до ден днешен.

Прости ни, Бабо Тонке, за греховете към тебе - приживе и сто години след твоята смърт!
Поклон!

в. „Денница“. Възпоменателен лист „Баба Тонка. 1812-1893“, март 1993

Тонка Н. Обретенова. Cнимката вдясно е подарена на Анастасия Обретенова

Из „МИХАИЛ АРНАУДОВ“

Вартоломеевите дни и нощи на септември, октомври и ноември 1944.
С привиквания в полицейските, станали вече милиционерски, участъци. И тревожни вести отвсякъде.
В средата на септември Тонка Никола Обретенова и съпругът ù Нико Просеничков, у които Арнаудов гостува при визитите си в Русе, научават, че професорът, министър за кратко в предишно правителство, е арестуван.
Два месеца по-късно пък русчуклии в София узнават, че в началото на ноември са задържани Тонка Обретенова, секретар на дружеството „Добродетел“, и Нико Просеничков, бивш гимназиален директор.
Съдените и осъдените ги очакват бесилки и стрелбища, затвори и концлагери.
Неколцина ще дочакат спасители: за Арнаудов той е академик Державин.
Убитите без съд и присъда потъват в незнайни лобни места.
Мълвата в Русе отнася Тонка и Просеничков ту към дъбовата, ту към салкъмовата горичка край града. Понякога и по-далеч, към Нисовската гора.

Спомени от ученичеството

А леля Тонка къде е?

Първа година, откакто съм ученик в гимназия „Баба Тонка“. Девическа при основаването си, в ново време тя е смесена.
След училищното тържество неколцина ученици отиваме на кея, до къщата на Никола Обретенов. Гледаме към отсрещния бряг и си припомняме подвизите на жената, станала наш патрон.
От околните къщи ни наблюдават с интерес. Една от съседките излиза пред дървената порта и, забелязала отличителните знаци на нашата гимназия, с готовност ни разказва за онова, което сама е научила за фамилията на Баба Тонка.
На тръгване, отделен за малко от другите, я запитвам:
– А леля Тонка къде е?
– Няма я. Изчезнаха със съпруга си Нико Просеничков преди десет години. За това не се говори...
След още двадесет години щях да чуя от устата на тяхната дъщеря Лиляна Просеничкова-Балканска жестоки подробности за съдбата на родителите ù, убити без съд и присъда през ноември 1944 година.

„Тихата инквизиция. Софийски етюди“, Аб Издателско Ателие, 2009