Слово на Виктория Далчева

Благодаря ви за уникалната вечер!

В тази къща, построена през 1900 година, където преди близо 40 години е бил моят баща Атанас Далчев, прозвучаха голяма част от неговите стихотворения, както и фрагменти на 7 езика – български, френски, руски, немски, испански, английски и италиански.
Това е първата по рода си вечер, посветена на преводаческото творчество. И аз не се учудвам, че тъкмо тук се състоя тази първа вечер, защото град Русе, наречен „малката Виена”, след Освобождението е пръв в много начинания и области. Той е входна врата на Европа към България, най-големият град в Княжеството и архитектурния му облик е най-близък до средноевропейските градове.

Тази вечер ние бяхме в Европа и нашите ученици се държаха като истински европейци.
Удиви ме сериозността, с която сте подходили към преводите на големи преводачи и сами сте превеждали на немски, френски, испански и английски. Удиви ме хубавото ви произношение на всички езици. Удиви ме и изпълнението на ученичката от училището по изкуствата „Професор Веселин Стоянов” със своя уникален италиански език и навлизането дълбоко в мислите на Далчев при българския прочит. Благодаря и на талантливия пианист Николай Желязков.

Каква по хубава вечер от днешната за Атанас Далчев, баща на четири деца, когато 17 годишни ученици го дариха със своя труд и знания, защото както казва той „превеждането е най-бавното и вдълбочено четене” и „художественият превод е произведение толкова на автора, колкото и на преводача.”

Известна е ролята на превода в развитието на литературата и културата на всеки народ. Как щяхме да познаваме голямата руска и западна литература без труда на нашите големи преводачи Вазов, Величков, Славейков, Гео Милев и много други? Ако не бяха Кирил и Методий и преводите на техните ученици, нашата култура щеше да попадне под чуждо влияние.

Превеждането е творчество, то е подобно на изкуството на актьора или изпълнителя, който претворява произведението на автора. Да представиш на майчиния си език един чужд автор, значи да притежаваш чувствителност, разбиране на произведението и изразни възможности.
Искам да кажа, че Йордан Палежев е положил огромен труд за организирането на една такава вечер. Месеци труд, за да се изработи всеки детайл от представянето, умение да въздейства на тези млади хора.
И аз не се учудвам на това. Той е един от духовните синове на Далчев и аз се гордея да имам такъв брат. Той не само обича творчеството на Далчев, но обича и самия Далчев като човек. Това е любов от пръв поглед, която продължава близо 40 години след неговата смърт.
Благодаря му сърдечно!

Благодаря и на Клуба на дейците на културата и Дружеството на писателите в град Русе, които организираха тази прекрасна Литературна вечер.