Встъпително слово на Йордан Палежев

130 години от смъртта на Виктор Юго

Le Rappel: „... en Bulgarie“

Грешката на гения
и правдивостта на неговия вестник

На 30 август 1876 г. вестник „Le Rappel“, основан и закрилян от Виктор Юго, публикува негов протест, намерил отклик по цял свят.
С особена сила звучат думите: „...избива се цял един народ. Где? В Европа.“; по-нататък: „... жителите на един град, напр. Батак, в няколко часа са били намалени от 9,000 на 1,300 души...“; „... разпарят се непразните жени, за да се убиват децата от утробите им, ... кучетата гризат по улиците черепите на изнасилените млади моми...“[1].
Юго представя зловещата картина на изтреблението, повлиян видимо от кореспонденциите на Макгахан, посетил пръв с дипломати селището и известил за жестоката му участ. Но допуска грешка като още в заглавието за място на чудовищното престъпление посочва Сърбия, а не България, българските земи в европейска Турция.

Грешката е очебийна. И през следващите дни френски и чуждестранни вестници в свои отзиви за обръщението на Юго я посочват.
В редакцията на „Le Rappel“ тя е очаквана. Вече три месеца във вестника редовно излизат съобщения, а и отделни статии, свързани с вълненията в този регион. Така още в броя от 11 май телеграма, заимствана от в. „Times“, отвежда намясто: „Българското въстание се разпростира по планината Родопи... “. По-нататък редовно се изнасят сведения за действията на въстаниците и на турските власти с посочени имена на селища, близо до които са се водили сражения; явява се и всяващата ужас в Ориента турска дума башибозук... Същевременно, от средата на м. юни, когато започва Сръбско-турската война и е изпратен специален кореспондент, във вестника превес вземат боевете на фронта със споменавания за отделни случаи на безчинства в тила и изразено опасение за „втора България“.
Когато в края на август Виктор Юго се заема да подготви за печат своето обръщение, редакторите - преклонни пред неговия авторитет, но верни на стремежа му към правдивост - постъпват така:
На 28 август, два дена преди главната публикация, вестникът помества на стр. 1 статия на редактора A(lfred) Gaulier под заглавие „Les massacres de Bulgarie“ („Кланетата в България“).
На следващия ден се отпечатват: анонс за протеста на Юго - „... срещу кланетата, извършени от турците в България и в Сърбия“, и в съседство - статията „Les Serbes“ с автор Louis Vasseline, публикувал преди три месеца друга статия - „Les Bulgares“. От своя страна, Gaulier в същия брой, на стр. 2 коментира статията си от 28 август, припомняйки: „Ние говорехме вчера за кланетата в България...“
На 30 август вестникът помества на най-видно място протеста-обръщение на Виктор Юго, озаглавен „Pour la Serbie“. А в следващия брой на стр. 1 излиза нова статия на A. Gaulier, в която той дава характеристика на българите като народ, позовавайки се на известния географ и писател Élisée Reclus.

За „погрешката“ на Виктор Юго отрано научава и доскорошният помощник-апостол в революционния окръг, където е Батак - Захари Стоянов.
Захари е може би най-горещият български поклонник на Юго, от него той си е набавил за домашната библиотека 5 книги, оригинални издания. Захариево и може би най-точно е и определението за Виктор Юго - „всемирен гражданин“, изказано във в. „Борба“ (1885).
Там той поздравява „учащите се в Париж наши младежи“, представяли България при погребението на Юго. Този знаменателен за нас факт отбелязва и в. „Le Rappel“ в броя си от 29 май: „Българските студенти са съпричастни с дълбоката скръб на Франция.“
Съвременниците на Захари Стоянов, в т.ч. неговият сподвижник от Съединението - Димитър Ризов, намират лесен способ за допуснатата от Юго грешка: просто заменят навсякъде в текста „Сърбия“ с „България“. Като преводач Ризов избира за заглавие „Българските кланиета. Прокламация“ и със звездичка пояснява, че в оригинала то е „За Сърбия“.
По-нататък, обаче, това пояснение се изгубва. Дори в престижния академичен юбилеен сборник, посветен на Луи Леже, 1923, където е включен текстът на Юго в превод на Ризов.

Така грешката на гения, крита от посветените в тази област, стига до наши дни.
Но при съвременните гугълни и дигитални комуникации по-широк кръг хора могат да стигнат до текста и до оригиналното заглавие - „Pour la Serbie“. Това е и причината в интернет-пространството да се появят призиви от страна на „докачени“ българи за „преразглеждане“ на отдаваната почит към великия французин.

Как да постъпваме?
Като редакторите на Виктор-Юговия „Le Rappel“: Да запазваме оригинала и по подходящ начин - под линия или другояче - да поясняваме за сторената грешка от гения. И да му простим. Като Захари.
А за да узнаем как е развита „българската тема“ във вестника при последвалите събития - руско-турската война, усилното строителство на младата държава, Съединението, сръбско-българската война и пр. - необходимо е да проследим течението на вестника.
Там, уверяваме ви, България е представена възможно най-правдиво.
А сърбите?
Слава на Бога, пощадени от безчинства в подобни размери, нека приемат цитирания анонс на „Le Rappel“: „... в България и в Сърбия“.

[1] Хюго, Виктор - „Избрани речи и прокламации“, 1896, превод Д. Ризов

Русе,
май 2015

Йордан Палежев

130 ans de la mort de VICTOR HUGO

Le Rappel: "…en Bulgarie"

L’erreur d’un génie
Et l’authenticité de son journal.

Le 30 Août 1876 le journal "Le Rappel" fondé et protégé par Victor Hugo, a publié sa protestation qui a fait réagir monde entier.
Les mots sonnent fort : "…on assassine un peuple ", plus loin : "…c’est que telle ville, Batak par exemple, est réduite en quelques heures de 9000 habitants à 1300…", …on éventre les femmes enceintes pour tuer leurs enfants, ...les chiens mangent dans les rues les crânes des jeunes filles violées…".

Hugo représente le tableau du massacre, visiblement influencé par les témoignages de MacGahan qui a été le premier à visiter le village avec les diplomates et à annoncer son destin fatidique. Mais il fait une erreur dès le titre en disant que le lieu du crime est en Serbie et non pas en Bulgarie, les terres Bulgares dans la partie européenne de la Turquie.

Cette erreur est évidente. Dans les jours qui suivent beaucoup de journaux français et étrangers attirent l’attention d’Hugo et la lui révèlent.
Cette confusion n’est pas surprenante dans les rédactions du journal "Le Rappel". Depuis trois mois il publie régulièrement des articles liées aux agitations dans cette région. Ainsi dans le numéro du 11 Mai un télégramme, pris au journal "Le Times" renvoie à l’endroit : "L’insurrection Bulgare s’étend sur le mont Rhodope…". Plus loin on annonce des détails sur les actions des insurgés et des pouvoirs turcs en mentionnant des noms de villages près desquels il y avait des batailles; ici apparait pour la première fois l’emploi du mot turc bachibouzouk… À partir de la mi-Juin , quand débute la guerre Serbo-Turque un correspondant spécial est envoyé, le journal commence à parler de cruauté en arrière front et de la "seconde Bulgarie".

Quand à la fin Août Victor Hugo entreprend à préparer son appel, les rédacteurs en respect de son autorité et fidèles à son élan de la justice réagissent de la façon suivante :
Le 28 Août deux jours avant l’article principal, le journal publie à la Une les propos du rédacteur en chef Alfred Gaulier – "Les massacres de Bulgarie".
Le lendemain on publie : l’annonce de la protestation d’Hugo – "...contre les massacres commis par les Turcs en Bulgarie et en Serbie’’ et juste à côté l’article – "Les Serbes" par Louis Asseline, ayant publié trois mois auparavant un autre article "Les Bulgares". Dans le même numéro à la 2è page Gaulier commente son article du 28 Août en disant : "Nous parlions hier des massacres de Bulgarie".
Le 30 Août le journal publie à une place très voyante l’appel-protestation de Victor Hugo dont le titre s’intitule "Pour la Serbie". Dans le numéro suivant paraît à la Une un nouvel article de A. Gaulier, dans lequel il caractérise les bulgares de peuple se basant sur le célèbre géographe et écrivain Elisée Reclus.

Cette erreur de Victor Hugo est connue par Zacharie Stoyanov : à bientôt chef adjoint du comté de révolutionnaire, où le Batak ; après La Libération (1878) – enquêteur judiciaire, journaliste, Président du Comité qui a préparé l’union de la Bulgarie (1885), Président de l’ Assemblée Nationale (1888 – jusqu’à sa mort à Paris en Septembre 1889).
Z. Stoyanov est peut-être le plus ardent adepte d’Hugo, ce dernier l’a aidé à avoir cinq livres originaux pour sa bibliothèque personnelle. Z. Stoyanov décrit le plus correctement possible V. Hugo – "citoyen du monde", dans le journal "Borba"/"La Lutte" (1885). Il salue les jeunes étudiants bulgares à Paris qui ont été présents aux funérailles d’Hugo. Cet acte significatif trouve sa place dans "Le Rappel" numéro du 29 Mai "Les étudiants bulgares s’associent au deuil de la France".
Les contemporains de Zacharie Stoyanov y compris son collaborateur de l’Union – Dimitar Rizov trouvent une manière assez facile pour corriger l’erreur d’Hugo: ils remplacent dans tout le texte le mot "Serbie" par "Bulgarie" et le titre devient, premièrement "Les massacres Bulgares. Proclamation" (avec une indication du titre original en bas de page)[2], alors seulement "Proclamation". Dans cette variante Hugo est présenté dans le prestigieux recueil d’anniversaire dédié à Louis Léger en 1923.

Ainsi l’erreur de ce génie, caché par les initiés dans le domaine, nous parvient. Par les nouvelles technologies digitales beaucoup plus de gens peuvent avoir accès au texte et au titre d’origine pour la Serbie. C’est la raison pour laquelle sur internet apparaissent déjà des appels de la part de bulgares touchés pour réviser l’estime pour ce grand français.
Que faire?
Comme les rédacteurs de "Le Rappel" garder l’original et expliquer l’erreur commise par le génie – d’une manière adéquate – en bas de page ou d’une autre manière appropriée. Et lui pardonner. Comme Zacharie Stoyanov l’a fait.

Pour savoir comment on développe "le sujet bulgare" en ce qui concerne les évènements suivants – la guerre russo-turque, la construction du nouvel état, l’Union, la guerre serbo-bulgare... il est nécessaire de suivre les numéros ultérieurs du journal.
Il présente la Bulgarie de la façon la plus vraisemblable.

Et les serbes?
Dieu merci des cruautés de ce genre leur ont été épargnées et qu’ils acceptent l’annonce citée par "Le Rappel" : "...en Bulgarie et en Serbie."

À Roussé, le Danube.
Mai 2015.

Jordan Palejev

traduit : Séverine Froustey

[2] Victor Hugo. Selects Discours et proclamations, traduction D. Rizov, 1896