„… Това е българският национален химн.“
АЛАН СИЙГЪР - БОХЕМ И ВОЙНИК
125 години от рождението на американския поет
На 22 юни се навършват 125 години от рождението на поета Алан Сийгър, загинал на 4 юли 1916 г. в битката при река Сома като боец от Чуждестранния френски легион.
Той е автор на „Имам среща със смъртта“ - едно от любимите стихотворения на президента Джон Кенеди.
Алан Сийгър е роден в Ню Йорк и една година по-късно семейството му се премества в Стейтън Айлънд. През 1910 г. завършва Харвард, след което заедно със свои състуденти, артистични натури, се премества в бохемската обител Гринуич Вилидж, квартал на Ню Йорк.
През лятото на 1912 г., получил подкрепа от семейството си, Алан пристига в Париж и се заселва в мечтаното място - Латинския квартал.
Увлечен в своите поетични занимания, но чувствителен за политическите събития, още със стъпването си на стария континент Сийгър написва стихотворението „Към Англия в навечерието на Балканската война“. В него той се обръща с настоятелен призив към англичаните да вземат страна в приближаващия конфликт, припомняйки им за съдбата на техния велик сънародник Джон Байрон - „този, чиято смърт направи свещена земята на Мисолонги“.
Гръцкото селище Мисолонги и българските Батак и Перущица, описани от сънародника на Сийгър - Джанюариъс Макгахан, имат сходна трагическа съдба в борбата за национално освобождение.
Предстоящата война става актуална тема и за художниците от парижката бохема. Отзивчивият поначало Пабло Пикасо в своята картина „Бутилка, чаша и вестник върху маса“, 1912, за колаж използва изрезка от вестник „Le Petit Journal“ със заглавие, в което ясно се чете: „България, Сърбия и Черна гора подписаха...“. Визира се споразумението между трите държави, предхождащо Балканската война.
А Алан в приповдигнат тон пише на майка си: „Не е ли прекрасен начинът, по който ликуват балканските държави? Толкова съм развълнуван покрай войната, че ми трябва и най-малката възможност, за да ме отведе там.“
Макар да остава далеч от военните действия на Балканите, той запазва жив интерес, а в своята поема „Париж“ сред пъстрия персонаж по булевардите и площадите отрежда място за турчин, румънец, грък и славяни.
След дълги кръвопролитни боеве и опити за споразумения на 17 май 1913 г. в Лондон е подписан Мирен договор. Но само месец по-късно войната отново пламва - вече между доскорошните съюзници.
И свидетелство за настъпилите тъжни последствия за хората от Балканите намираме тъкмо у Алан Сийгър.
Боец в Чуждестранния легион, той си води дневник, в който на 4 декември 1914 г. записва: „Отправихме се на патрулна обиколка преди няколко вечери, преминахме много пред фронтовата линия и стигнахме пеша до покрайнините на Craonnelle ...“.
И продължава дословно в нов абзац:
CHOUMU MARITZA
Choumu Maritza
okravavena
Platché oudovitza
Liouto remiena.
Записан е целият текст с припева и останалите куплети. Следва превод на френски език и пояснение накрая:
„... Това е българският национален химн. Моят брат по оръжие Hulmaja ме научи на него и ние го пеехме при маршировките край Mailly и когато идвахме насам към фронта. Той ми го написа един ден в окопа, а аз му написах куплетите на Марсилезата.“
В кореспонденция до вестник „Ню Йорк Сън“ от 8 декември с.г. Алан подробно описва условията, при които се води окопната война, и дава още сведения за приносителя на химна:
„... Другарят ми по оръжие е един млад сърбин, който бе преминал през цялата балканска кампания, докато избухнала войната с българите. След което дезертирал при Солун, защото не желаел да се бие срещу братския си народ, а и майка му била българка. “
Войните на Балканите и последвалата ги Европейска война носят тежки загуби за победители и победени.
В ноемврийската книжка на „Mercure de France“ от 1918 г. поетът Гийом Аполинер, сам тежко ранен на фронта през 1916 г., почитайки паметта на Сийгър, заговорва за понесените жертви в средите на културата.
Споменаването на парижкото списание ни отвежда при Димчо Дебелянов, един от най-ревностните му читатели у нас, видно от писмата до Николай Лилиев и от спомените на съвременници.
По-нататък, проследим ли биографиите на Дебелянов и Сийгър с точно обозначени: година на раждане - 1887 за Димчо, 1888 - за Алан, година на гибел - 1916 за двамата, и в този немилостиво кратък отрязък от време срещнем безброй имена, приемани с еднакво благоговение в София и Гринуич Вилидж, паралелът става задължителен.
Сходства откриваме и в такива обстоятелства като недочаканите и от двамата първи стихосбирки или случаите с отказаните от командването полагащи се отпуски преди боевете на река Струма и река Сома.
Дълбоко нравствени по натура, Димчо Дебелянов и Алан Сийгър остават пределно прями в отношенията си - и на литературните сбирки, и на фронтовата линия.
И е неизразима радост, че тъкмо тези им качества предизвикват възхищение в интернет форумите - чистите полета на новите поколения.
Йордан ПАЛЕЖЕВ
Lines by Alan Seeger
Bulgaria, Balkans
Alan Seeger (22 June 1888 – 4 July 1916) was an American poet who fought and died in World War I during the Battle of the Somme serving in the French Foreign Legion.
LETTERS
To his mother from Paris, 1912
"Is it not fine the way the Balkan States are triumphing? I have been so excited over the war, it would have needed a very small opportunity to have taken me over there."
DIARY
December 4, 1914
… We went on a patrol a few nights ago, advanced well in front of the lines and walked to the outskirts of Craonnelle, where we entered an old barn and brought back armfuls of straw for the dugout.
CHOUMU MARITZA
Choumu Maritza
okrvavena
Platché oudovitza
Liouto remiena.
Marche, marche,
Zarigrade ie nache.
Raz, dva, trie,
Mladu boulgarie.
Boulgari mili
Napred da vrvim
Ca svitchku cili,
Gueneral ie c nac
Marche, marche, etc.
(Translation)
Coule Maritza
ensanglantée,
Les veuves pleurent
Grièvement blessées.
Marche, marche,
Constantinople est à nous.
Un, deux, trois,
Jeunes Bulgares.
Chers Bulgares
Nous devons avancer
Avec toutes nos forces,
Notre général est avec nous.
Marche, marche,
etc.
This is the Bulgarian national hymn. My camarade d'armes Hulmaja taught it to me and we used to sing it on the marches around Mailly and coming here to the front. He wrote this out for me one day in the trenches and I wrote for him four stanzas of the "Marseillaise."
TO THE "NEW YORK SUN"
December 8, 1914.
… My comrade in arms is a young Servian, who went through all the Balkan campaign until the war broke out with the Bulgarians. Then he deserted at Salonica, for he was unwilling to fight against his brother people, and his mother too was a Bulgarian. After the triumphs of the campaign in Macedonia the present method of fighting, is almost insupportable to him, and he frets pitiably under the forced inaction. In the Balkans there was no fighting behind earthworks, but all was in the open field and at the point of the bayonet, and seldom did the Turks await the fury of the shock.