Йордан Палежев

Сатирата : Алма Матер

1965-68

Издателство „Авангард Принт“, Ателие АБ, 2015

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Октомври 1965. В кабинета на доцент Розалия Ликова. Малко по-рано след нейна лекция за Атанас Далчев бях ѝ благодарил.
Дошъл съм да уговоря темата на дипломната си работа*. Посочвам заглавието:
– Съвременна поетична сатира.
– Хубаво – отвръща тя като не скрива приятната си изненада.
После изреждам имената на застъпените автори.
– Христо Радевски. Три вида басня: лукава басня, басня с морал, лирична басня.
– Добре.
– Радой Ралин. Епиграмите: дребните монети на едно поетично богатство.
– Много добре.
– Константин Павлов.
– Браво! Него много го нападат.
– Аз ще го защитавам.
Пояснявам, че разчитам на теоретически обосновки: позовавам се на френския философ Анри Бергсон**, например.
– Е, това е много сериозно. Константин Павлов*** го заслужава – казва доцент Ликова и, след като ми поръчва да предам поздрави на Радой, ме изпраща до вратата.

* Оказва се, прибързано. С две заповеди на Ректора – от 13 и 31 януари 1966 г., съм изключен от Университета: „за организиране на сатирично четене с реакционно съдържание“, състояло се на 20 декември 1965 г. в 65-та аудитория. Завършването на последния семестър и защитата на дипломната работа се отлагат... До юни 1968 г. – тогава в отсъствието на доц. Ликова от страната се явявам при проф. Георги Веселинов, който още с влизането ме похвалва за разработената тема (а на изпит, трети курс, съм спорил с него за статии на Димитър Благоев...). Другият член на комисията, проф. Константин Попов, все тъй достолепен, оценява високо стила, давайки да се разбере, че го е заинтригувала и темата.

** Обръщам се също към съветския литературовед Дмитрий Николаев, автор на книгата „Смех – оружие сатиры“. Междувременно се заговорва за американския учен Робърт Елиът, университетски преподавател, и неговата теория за произхода и първичните форми на сатирата – с интересни находки във фолклора по света, включително обрядно проклятие от карнавала в областта Тесалия, Гърция. Такива предпоставки откриваме и в българското народно творчество, тъй че научно обясними са изразните средства, които нашите сатирици ползват (у К. Павлов: „Млъкнете, славеи! Проклети славеи!“; Р. Ралин пък създава жанр „народни епиграми“) – говоря аз при срещите си с идеолозите. А те години наред на съвещания и в пропагандни издания като пример за идеологическа диверсия посочват сатиричното четене в Алма Матер.

*** По-късно към тримата автори от дипломната работа ще ще прибавя Валери Петров и Добри Жотев. Радевски, Радой и В. Петров участват в университетското четене. Те и още Давид Овадия и Марко Ганчев, също участници, както и Емил Манов, стават мои защитници през месеците, когато ме привикват по различни инстанции: в заключителния етап – Бюрото на ЦК на ДКМС, отдела „Наука и образование“ на ЦК на БКП, Комитета за държавна сигурност (срещу мен се води следствие по Наказателния кодекс „за престъпление против Народната република“).

в. „Софийски университет”, бр. 4 (155), 28 декември 1965

ВСИЧКО в тази книга е хубаво. И трудно може да се степенува. Но все пак като че ли най-високо стоят „Личен контакт”, „Сказание за Атила“, „Аквариум“. Най-високо по сила на сатиричното изобличение и обобщение. Хуморът по-лесно би носил дребнотемието, здравата, боева сатира – в никакъв случай. Всяко стихотворение и няколкоредова епиграма на Радой Ралин съдържат голям, вечен проблем, който винаги се разрешава по чисто ралински способ. Багдадският халиф Харун ал-Рашид намира чудесно и модерно средство за крепка връзка с народа – микрофона: на всеки балкон – микрофон, на всеки клон – микрофон, във всеки биберон – микрофон...
Еквивалентно по сатирична страст е и стихотворението „Аквариум“. Често се иска от сатирата да бъде по-конкретна. Но това означава да ѝ се отнеме най-силното оръжие – обобщението. Да се обобщава не значи да се отстъпва от позициите на съвременната българска литература. Напротив!
     Аквариум!
     В тебе е тържествено и тихо
     като в парламент!
     Навън избухват драми и събития,
     избиват хора и ги възкресяват,
     а тука рибите поглъщат кислород,
     за да се радва целият народ.
Това е сатира срещу онази действителност, в която не всичко е наред, а нагласените сеизмографи на големи и малки, открити и закрити събрания отчитат пълно благополучие.

     Радой Ралин – „Личен контакт“, ДИ – Варна, 1965

     Йордан ПАЛЕЖЕВ