Йордан Палежев

ПЪРВОЗИДАРИТЕ

Бележки по българското масонството (1880-1898)

Издателство “Данграфик”, 2008

      „Свободата на всеки народ не зависи дотолкова от политическото му
       положение, колкото от неговия нравствен характер.“
               Джон Стюарт Мил

ТЕЖЕСТТА НА ОТВЕСА

Или по-скоро - т е ж и н а т а, с нравствения отенък на тази дума. Следва градежът...
Щастливият случай ми даде възможност преди тридесет години да се запозная с леля Захаринка З. Стоянова-Громбах и да общувам с нея при всичките й по-сетнешни идвания в България. От там тръгнаха и моите занимания с личния архив и домашната библиотека на нейния баща.
Няма по-голяма радост от тази, свиквайки с нечетливия, но много обработен почерк на Захари Стоянов (къде ти неграмотният овчар!), пръв да разчетеш и да публикуваш бележките в тетрадките и приписките по полетата на книгите - издания на български, руски и френски език.
Неизбежно идва и досегът с   м а с о н с т в о т о - табу като тема до неотдавна, както и част от творчеството на писателя. При митарствата на неговия архив щастие е, че са запазени грамотата и зидарската престилка, а също и кореспонденцията с преки позовавания на свободното зидарство.
Неколцина от европейските мислители, до чиито идеи Захари някак инстинктивно достига, се оказват трайно свързани с масонството. Тях, най-често Лесинг и Мил, той извиква на помощ като нравствени авторитети, за да защити свои тези в книги и вестникарски статии.
Разбира се, техните имена Захари и останалите му другари в читалище „Зора“ най-напред научават от Каравеловите вестници. Там редакторът, като разсъждава върху положението на българите, цитира следната мисъл на Джон Стюарт Мил: „Свободата на секи народ не зависи до толкова от неговото политическо положение, колкото от неговия нравствен характер...“
Следвайки хронологията, стигаме до голямото събитие, когато тайно, по масонски, с главни действащи лица Иван Ведър и Делавер паша, по време на руско-турската война е спасен Русе. Но трябва веднага да кажем - налице са сведения на съвременници, които изискват известно прецизиране, най-вече относно времето и броя на участниците.
Такъв подход се налага и към последващите събития от историята на българското масонство, а и от предисторията - с кишиневския архимандрит, българина Ефрем.
Достатъчно е осакатена паметта ни, за да я скъсяваме още повече.
Поради характера на Свободното зидарство и дългите периоди на възбрана, когато самоволно или от властите са унищожавани безценни архиви, до нас достигат малък брой документи. Но пък не ни е отнета възможността - проследявайки малко познати моменти от живота на лицата, видни "Строители на Съвременна България" - да се досегнем до дейността им на масони.
Длъжници сме, особено на Първите Свободни зидари.
В този смисъл, хвала на добросъвестните изследователи! За другите: еднакво пакостни са писанията, в които силно се преувеличава дейността на българското масонство, както и тези, в които подобно на минали векове масоните са обвинявани в сатанински действия.
Нека и съвременните свободни зидари употребяват своите физически и нравствени сили в градежа - за благото на народа си и човечеството. И близо до тях винаги да е отвесът!

Авторът