БЪЛГАРИТЕ
Всички кореспонденции, идващи от Ориента, говорят за българското въстание, но без да влизат в големи детайли относно това събитие, което, ако е истинско, би могло да се окаже значително. Изглежда турското правителство ревностно се старае да спре всички новини, отнасящи се до това въстание. Известно е само, че то изпраща в България войски, ръководени от един най-видните военачалници. То знае добре, че ако този бунт се потвърди, Европа вече не би се усъмнила, че е дошъл последният час на владичеството на Османлиите.
В действителност, от 11,480,000 жители на Европейска Турция, българите представляват значителна част, почти половината. Те живеят от двете страни на Балкана, на север до Дунава и на юг до склоновете на Пинд. Българите, по брой на населението и по територия, са най-многобройната раса на турския полуостров. И ако тя се надигне, както своите съседи, сърбите от Босна и Херцеговина, това би бил краят на мюсюлманската хегемония и е ясно, че официалните представители на ислямизма искат да запазят тайна и мълчание около това, което се случва от двете страни на Хемус.
Досега българите бяха най-търпеливата и най-подчинената раса от всички, които зависят от султана в Константинопол, те никога не са участвали във въстанията на съседните нации.
Работливи, малко мудни, смятани от гърците като приемници на жителите на древна Беотия, с големи глави, те физически и духовно приличат на селяните от най-отдалечените части на областта Брьотан, техният произход е урало-алтийски, както и самите турци, те невероятно бързо са се славянизирали през Средновековието и отрано са приели сръбския език, с някои особености по произношението. Така, те могат да бъдат поставени в редиците на тези Юго-славяни или Южни славяни, които рано или късно ще създадат по долното течение на Дунав една федерация от свободни народи.
Те не притежават войнствените инстинкти на сърбите: миролюбиви, спокойни, привързани към дома, те се занимават предимно със земеделие и досега сякаш живееха в страх от Бога и заптиетата или жандармите. Впрочем, тяхната страна, в известен смисъл, беше по-неизвестна от пампасите на Америка или околностите на големите африкански езера.
Гийом Льожан е един от първите, които реформират картографията на тези страни, показвайки, че едно дефиле, което пресича Балкана, от длъж на шир съществува само във въображението на географите, или пък че има десет пъти повече села, отколкото са отбелязани, и че даден град се намира на един ден път от мястото, на което е обозначен. Българите произвеждат най-хубавата коприна и най-хубавото жито в Турция: в някои области те показват голяма индустриална активност, подпомагана от тяхната сръчност. Това е една раса, която има бъдеще.
От около 15 години този приспан народ, почти неизвестен на нашия запад, започна да се събужда и за своя чест разбра, че може да се събуди единствено чрез образование.
Той започна да създава училища навсякъде, във Филипопол, в Татар-Пазарджик и т.н. В периода от 1867 до 1968 г. в областта на Филипопол има, според г-н Албер Дюмон, 198 начални училища, от които 18 за момичета и 180 за момчета.
За да се покрият разходите, българите въвели един доброволен налог от два франка на семейство. Те изпращали свои младежи да учат в Париж, Лондон, Санкт-Петербург, Виена, за да осигурят издръжката им се включвали всички.
Не съществували печатни книги на български език и българите започнали да съставят такива: най-напред един превод на светата история, след това кратки ръководства по история, по аритметика, по граматика, печатани в Русчук, Виена, Белград и в Молдавия. „Най-добрият начин да бъдете радушно приет от българския селянин, казва г-н Луи Леже в своя Монд слав /Славянски свят/ - е да му донесете няколко от книгите, отпечатани в Одеса, Букурещ или Константинопол”. Не са ли трогателни тези постъпки на народа, който търпеливо създава писмените форми на своя език и литература и който иска да достигне до политическа автономия чрез интелектуална еманципация?
Българите искат също да имат национална Църква, спомняме си шума, който българската схизма предизвика преди няколко години, те искаха да се освободят от върховната власт на патриарха на Константинопол, този гръцки Ватикан, когото наричат Фанар. В голяма степен, те успели, гръцкото духовенство изчезнало от много населени места. Тези опити, осъществявани заедно от Дунава до Вардар, както казва съвсем правилно Елизе Реклюс, са предимно насочени против турците: „Българите, от Дунав до Вардар, заедно действаха за едно общо дело. Въпреки робството, те се опитаха, може би без да знаят, да станат народ”. Ако към тези усилия се прибави и едно въстание, кой може да предвиди какво ще се случи? Да припомним, че те са четири милиона и половина.
Русия се радва на голямо влияние сред българите. Тя отдавна разполага с превъзходни карти на тази страна и на никой колега на Льожан не би се наложило да ги поправя. През 1867 г. руски инженери са направи отново цялостната топография на Балканите, като са останали дълго време сред населението. По време на схизмата руският консул във Филипопол се обявил за национална Църква и присъствал редовно на неделните служби на Българската църква, където всяка година се изпълнява Te Deum в чест на царя и неговото семейство. Това е открита показна закрила.
Няма съмнение, че скоро ще се съсредоточим върху това, което става от двете страни на Хемус, на действителността и размаха на българското въстание. Но е добре да се знае колко наброява българската раса, нейният социален състав и нейните тенденции. Сложни са съставните части на този източен въпрос. За да бъде той разбран, необходимо е западният читател да има поне някакви понятия за това.
Луи АСЛИН
Льо Рапел, 25 май 1876
Превод: Румяна МИХАЙЛОВА