100 години от рождението на Елиас Канети

"И СРЕЩАМЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ ЛИЦА, КОИТО НАПОМНЯТ ЗА ДРУГИ…"

Щрихи към персонажите на писателя

       Мемоарните книги на Канети са възможно най-пълно доказателство за препълването на човешката памет. Позволяваме си въз основа на запазените архивни документи и библиотечни материали да добавим още сведения за лицата, свързани с него и родния му град.

       1.

       Първото свидетелство за фамилия Канети намираме в Търговския регистър на Русенския окръжен съд. Там е вписано дружество "Поликарп и Канети", основано през януари 1892 г. от Мардухай Поликарп и Евлия /Елиас/ Аврам Канети.
       Три години по-късно в Русе се основава Търговско-индустриална камара. Сред първите "член-кореспонденти на камарата" са неколцина русенски евреи, между които Сабитай Л. Бениеш и Жак Майер. Елиас Канети и съдружникът му нямат тая чест. През следващите години, обаче, състоянието на дружеството се подобрява, което е видно от издадения илюстрован "Български алманах за 1897 г." и последвалия "Международен алманах за 1998 г." на А. Дюрастел, отпечатан на български и френски език. Там в списъка на "по-главните промишленици и търговци" са включени съдружниците Поликарп и Канети. Свидетелство за растежа на дружеството е построената през същата година голяма търговска къща на най-оживената улица закъм пристанището. По-рано сгради с кантори и магазини тук са построили видните русенски търговци Ганчо Стефанов и Панайот Спасов, а Иван Стоянов - Соларят, е открил хотел. През 1900 г. Австрийското Дунавско параходно дружество - DDSG, чиито услуги ползуват Поликарп и Канети, издига своя сграда в близост до тяхната търговска къща. В Русе Австро-Унгария е представена и дипломатически - с консула Г-н Де Чех. Останалите държави - Германия, Англия, Франция, Гърция, Италия, Румъния, Русия и Турция, имат вицеконсули.
       На 5 юли 1901 г. в търговския регистър под № 1042 е вписано ново дружество - "Елиас А. Канети & Синове" с главно заведение в Русе и клон във Варна. Първата промяна е на 16 септември 1904 г. Жак Канети се оженва за Матилда Ардити и в активите на дружеството е вписана получената немалка зестра "в размер на 35 800 л. зл., подробно означени в брачния договор на 18 Август 1904 г.".
       Сватът е Нисим Йосеф Ардити, "банкер и агент в гр. Русе", вписан в Търговския регистър под № 482 от 25 април 1898 г. По думите на неродения още внук, той нарича своя сват парвеню. Но никъде публично, ако съдим по отпечатваната реклама, старият Канети не парадира със състоянието си. А е наистина заможен човек.

       2.

       При раждането на брата Нисим, за което Елиас тъй подробно разказва, а и при неговото собствено раждане, акушира семейният лекар д-р И. Менахемов. Споменавайки за него, трябва да посочим няколко имена на лекари от предпочитаната в семейството виенска школа. Като по правило, в Русенската държавна болница или като семейни лекари практикуват медици, дипломирани или специализирали в австрийски и немски клиники. Понеже в болницата няма все още специализирано акушеро-гинекологично отделение, при по-тежки раждания хирурзите посещават домовете. Така прави, например, д-р Йордан Георгиев, австрийски възпитаник и дългогодишен управител. Там е следвал и по-възрастният от него д-р Стоян Радославов, прототип на Доктора от пътеписа "До Чикаго и назад", където фигурира и продавачът на марки, русенското еврейче Соломон Блаущайн. Дядото на Канети, оказва се, също събира марки, но не за търговия, а за внука Елиас. Тук покрай Алековите герои, не можем да не си спомним и за навика на стария Канети да опипва келнерките - дори в странство, пред очите на внука, с което не можем да не го оприличим на познатия ни Бай Ганю.

       3.

       Ако сцената с изгладнелите вълци и конете, впрегнати в шейната насред Дунав, е емблематичната за тогавашните големи русчушки зими, то тази - със сгушените слугинчета-българчета и бъдещия писател между тях, когато се редуват приказки за върколаци и вампири, дава друга характеристика. Канети допълва, че по-късно е намирал тези приказки в книги на балканските народи. Така той, без да иска, се досяга до нещо типично за онова време: усиленото издирване, записване и сравняване на текстовете - песни и приказки от съседни и по-далечни държави. В Русе събирателството е школа, основана от учителя Димитър Маринов, по-сетнешен академик-етнограф. А възпитаникът на Русенската мъжка гимназия Михаил Арнаудов, специализирал в Берлин и Лайпциг, защитил докторат в Прага, през същата 1905 година публикува в "Сборник за народни умотворения" обширна студия за историята и класификацията на народните приказки по света.
       Култ към фолклора се създава не само в Университета и гимназиите, а и сред най-малките ученици, които също събират песни и приказки. Можем да добавим, връстник на Елиас, също русенец, като писател по-късно избира за свой псевдоним приказно име - Змей Горянин.

       4.

       Затрогващи са, от една страна, увлечението на бащата по виенския Бургтеатър и от друга, невъзможността той да се посвети на професионалното изкуство. Но, можем да кажем, не само във Виена, и в Русе театралното изкуство е на висока почит. В Мъжката гимназия учителят Т. Ц. Трифонов превежда и поставя класически пиеси. Негов питомец - Константин Мутафов, баща на актрисата Стоянка Мутафова, заминава да следва в драматическата школа на Флоренция. Три театрални трупи - "Напредък", "Развитие" и "Зора" с участници от различни социални слоеве дават представления. Към еврейската община също е сформирана театрална трупа, която играе пиеси предимно с библейска тематика - "Аталия" на Расин, "Сара" на Ламартин, "Хубавата еврейка" на Иполит Лука.
       Русе обича театъра. Затова и основаният професионален театър се настанява в новопостроеното Доходно здание - една от най-красивите сгради по цялото поречие на Дунава.

       5.

       В спомените на Канети особена симпатия предизвиква българският офицер Аджубей. Евреин по народност, тежко ранен на фронта през Балканската война, заселил се в Цюрих, при спорове в компанията на шпаньоли, той защитава българската кауза с твърдост, каквато малцина офицери-българи проявяват. В желанието си да научим повече за фамилията на този достоен човек, починал наскоро след това, с радост откриваме по-късно търговско съобщение в държавния алманах наред с това за "Елиас Канети и Синове". То е на български и френски език и посочва телефона за връзка с дружеството "Алфред Пизанти, Аджубел & С-ие - Русе" - № 204. Относно участието на български евреи във войните, в историята на Русенската болница се споменават имената на неколцина медици, завърнали се в родината. Между тях са д-р Йосиф Пинто, пристигнал от Виена, за да замени заминалите на фронта лекари, и студентът Моис С. Бони, който заедно с други колеги прекъсва образованието си в чужбина и служи доброволно в обявената за военна местна болница.

       6.

       През 1924 г. Елиас Канети посещава за последен път България. Роднините му са се преселили от Русе в София. В стопанския раздел на държавния алманах е посочен адресът на дружеството "Елиас Канети и Синове": "София, ул. "Трапезица" № 6. Телеграми: Елиас. Телефон: "Халите" 69". В раздела за литература с най-голямо внимание е удостоен авторът на повестта "Бедният Лука" - русенецът Добри Немиров. Всеки път, когато малкият Канети отива към кантората на дядо си, минава покрай дома на Зарафови, истинската фамилия на Немиров.
       Тук е моментът да разкажем и за други двама писатели - родени в Русе, с неголяма разлика във възрастта от тази на Канети, живели в съседни махали и също в семейства на търговци - Майкъл Арлен и Владимир Полянов с рождени имена Дикран Куюмджиян и Владимир-Георги Тодоров.
       Първият от тях, след като фирмата на баща му Саркис Куюмджиян прибавя към наименованието си "Англо-българско анонимно дружество" с главно заведение в Манчестър, се преселва с фамилията си в този град - където по силата на обстоятелствата отива и семейството на Елиас Канети. Дикран рано отказва издръжка и заминава за Лондон, там се отдава на писателство под новото си име. За кратко време става много популярен с книгите си за "пожертваното поколение". През същата 1924 година излиза "Зелената барета" и се превръща в бестселър; филмирана в Холивуд под заглавие "Аферистката" с Грета Гарбо в главната роля.
       Бащата на Владимир е зет на старата поборническа фамилия Красналиеви, близки на Тихо и Тонка Обретенови, и има магазин недалеч от кантората на дядо Канети. Премества се със семейството си в София, но и там търговията му не върви, почива млад. Синът заминава да учи в Австрия, отначало в Грац, после във Виена, престоява и в Мюнхен. Същото като Арлен се увлича по модерната литература, пише психологически разкази, отнасяни към т.н. диаболична проза. В споменатия годишен алманах творбите на живеещия в чужбина млад писател, макар българската публика да не е подготвена за подобна литература, са приети радушно. Той става един от основателите на ПЕН-клуба в България.
       По време на пътуването с кораба д-р Менахемов упорито насочва деветнадесетгодишния Елиас към медицината, но той, непосилно за възрастта му, вече премисля такива трудни въпроси като масите и властта. И понеже не може като своя братовчед Бернард Ардити да бъде оратор, ще избере писменото слово.
       В заключение. През 1995 и 1999 година поради немара - историческа и постидеологическа, пропуснахме да отбележим 100-годишнината на Майкъл Арлен и Владимир Полянов. Дано усилията ни за Елиас Канети са честни и адекватни на неговата величина като писател.

       Йордан ПАЛЕЖЕВ

       Русе, юни 2005